Към 11 часа вечерта ние влязохме в нашия малък приземен апартамент. Аз прекарах деня доста напрегната, посещавайки със съпруга ми едно изложение. Без да преувеличавам, аз бях изтощена и не можех да чакам да се легна.
Не се мина дълго, когато почувствах много силно, че трябва да посетя дядо ми тази нощ. Ние получихме обаждане в началото на тази седмица, че той е в болница. Имаше един бъбрек и този бъбрек почти не работеше. Той живя с този един бъбрек цели 50 години, без нито един проблем. Сега на възраст 81 години, той очакваше момента, когато бъбрекът ще спре да работи и живота му ще приключи.
„Фил”, казах на моя съпруг, „Зная, че няма обективна причина, но чувствам, че Бог ми казва да отида да видя дядо ми сега веднага.”
„Ако ти чувстваш много силно това”, отговори той, „Аз ще дойда с теб.”
Когато карахме към болницата, си мислих за дядо ми. Италиански емигрант, който е служил в Първата Световна война, силен човек и с твърди убеждения. Дядо ми беше много интелигентен, той и моят съпруг обсъждаха политика и история с часове. Горд атеист, той отказваше да ходи на църква с моята баба. Въпреки това, баба ми го обичаше и се молеше за него всеки ден.
С моят съпруг карахме бързо по тъмните улички към болницата. Когато влязохме вътре почувствахме присъствието на смъртта в болничната стая. Като медицински служители, ние почувствахме, че края е близо.
Трябваше да действам. Нямаше време за губене, Бог ми даде една тиха дързост, каквато не съм изпитвала преди.
„Дядо, аз съм твоята внучка.”, му казах. Дядо ми си повдигна главата от възглавницата, сякаш се опита да повдигне тон товар. Опита се да се фокусира в мен с кафявите си очи и с пребледняло лице на човек, който си заминаваше.
„Дядо”, аз продължих, „ти ще имаш мир за всичко, ако се помолиш. Исус умря за теб на кръста. Той (Исус) иска ти да вярваш това и да го помолиш да прости греховете ти.” Римляни 5:8 Моят съпруг стоеше от другата ми страна, молещ се тихо. „Когато дадеш сърцето си на Него (Исус) ти ще получиш истински мир. Искаш ли да се помолиш заедно с нас?”
С цялата си сила, както видях, той потвърди това, като поклати главата си в съгласие.
Ние постояхме още малко знаейки, че той е изпълнен с мир сега и аз бях благодарна. Моята мисия завърши. Ние го целунахме и си тръгнахме.
Следващата сутрин, се обадих до болницата. Сестрите бяха учудени, че той е оцелял през нощта. Нещо се беше случило. Дядо ми продължаваше да се подобрява и напусна болницата. Обичаше да стои в кухнята на масата и да бели ябълка с джобното си ножче.
Имаше и още новини. Баба, ни каза, че искал да идва с нея на църква. Скоро след това ние присъствахме на водното му кръщение. По време на службата, той разказа какво Бог е направил с него. Баба ми плачеше. Бог доказа, че годините на молитва не са били напразни и че накрая винаги има резултат.
Дядо ми живя още две години и почина на 83 години. Аз се чудех, как би изглеждал живота му, ако беше повярвал в Бог по рано.
Силата на промяна (на обръщане към Бог) никога не спира да ме учудва. Даже, въпреки че дядо ми беше на възраст, Бог го обичаше с вечна любов и му даде възможност да стане ново създание в Исус.
2 Коринтяни 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Божията любов никога не престава. 1 Йоаново 4:8б защото Бог е любов.Тя достига до нашите сърца. Винаги имаме шанс за вечността, даже преди да вдишаме за последен път.
Two more years by Frances C. Hansen, Faith & Friends
http://salvationist.ca/category/faith-and-friends/
Еремия 29:11-13 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.
Молете се за близките си!
Благословение и изцеление!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар