Имаше един християнин. Той често говореше, че не може и съмнението се растеше като великан и взе надмощие на д него и го покори.
Той постоянно разказваше за допуснатите неуспехи и неуспехът стана негова съдба.
Непрекъснато говореше за болести, докато и сам той се разболя. Изповедта, която бе на устните му, бе за слабостите и така той стана слаб. Казваше на всички свои приятели и на семейството си, че дълговете никога няма да бъдат изплатени, че никога няма да има достатъчно пари, за да ги изплати. Така дойде и бедността и заживя с него.
Той непрекъснато показваше страх от миналото, настоящето и бъдещето си - така го сграбчи и страхът.
Говореше, че има несполучлив брак и че децата му ще се провалят - така и нещата в семейството му ставаха все по лоши. Християнинът лекомислено разпръсваше думите си навсякъде и те като отровни семена покълваха и израснаха около него. Да го чуеш да как говори - звучеше толкова лошо. Той си мислеше, че Бог постъпва зле с него.
Не разбираше, че САМ ТОЙ е за обвинение.
Християнинът не знаеше, че той както и Бог, създаваше неща с думите си. Никога не му дойде на ум, че човекът е единственото създание на Бога, което може с думи да изразява мислите си и въображенията си, като по този начин може да създава точно така, както и Творецът ни прави.
Един ден християнинът откри истината, за която се разказва в тази книга. Каква е истината?
Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му. (Притчи 18:21)
Ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си (Притчи 6:2)
Истина ви казвам, който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярвя, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. (Марк 11:23)
Този християнин беше удивен, когато откри този духовен закон.
Разбра, че човек твори, чрез това, което говори постоянно. Законът, който откри, бе, че думите работят за добро или за зло.
Той знаеше, че работеха за зло и целият му досегашен живот доказваше това. Разбра, че трябва да промени думите си. Ако трябва да се промени живота му и думите му трябва да се променят.
Какво направи този християнин?
Той започна да чете Библията и прозря спасителните истини, които са написани там.
Той започна да разбира причините и ползата от смъртта и възкресението на Исус. Започна да вижда себе си така, както Бог го вижда.
Господ Бог, гледайки на него, казва:
Ти си мое дете. Ти си новороден от непоквареното семе на Божието Слово.
Ти си ново създание.
Ти си освободен от силата на тъмнината и си преминал в Моето царство.
Ти си изкупен от проклятието на закона.
Ти си благословен.
Ти си изцелен чрез Моите рани.
Ти си силен в Господа.
Ти си повече от победител.
Ти си светлина на света.
Ти си солта на земята.
Ти имаш Божията праведност чрез Исус.
Ти си получил силата на Святия Дух.
Ти имаш сила да полагаш ръце на болни и те да оздравяват.
Ти имаш сила да изгонваш демони в Името на Исуса.
Ти имаш власт на цялата сила на врага.
Ти можеш всичко чрез онзи, Който те подкрепя. (Филипяни 4:13)
Делата, които върша Аз и ти ще ги вършиш, и по велики от тях ще вършиш. (Йоан 14:12)
Ти си моя посланик на Земята, за да кажеш на всяко човешко същество Добрата Вест.
Аз съм с теб и никога няма да те оставя, нито да се откажа от теб.
Този християнин чудно се промени!
Той незабавно започна да говори това, което Бог е казал за него. Думите му се промениха. Дръзновено изповядваше пред Бога и пред хората, какво е казал Бог в Словото си, за него самия. Заявяваше го също така и в лицето на демоните, обстоятелствата, неприятностите, страха и съмненията.
Той постоянно казваше:
Аз съм Божие дете, защото съм роден от непоквареното семе на Божието Слово.
Аз съм ново създание.
Аз съм освободен от силата на тъмнината и си преминах в царството на Бога.
Аз съм изкупен от проклятието на закона.
Аз съм благословен.
Аз съм изцелен чрез Моите рани.
Аз съм силен в Господа.
Аз съм повече от победител.
Ти си светлина на света.
Аз съм солта на земята.
Аз съм Божията праведност чрез Исус.
Аз съм приех силата на Святия Дух.
Аз имам сила да полагам ръце на болни и те да оздравяват.
Аз имам сила да изгонвам демони в Името на Исуса.
Аз имам власт на цялата сила на врага.
За всичко имам сила чрез онзи, Който ме подкрепя. (Филипяни 4:13)
Делата, които върша Аз и ти ще ги вършиш, и по велики от тях ще вършиш. (Йоан 14:12)
Аз съм пратеникът на Исус Христос, за да кажа на всеки Добрата Вест.
Аз знам, че Бог никога няма да ме остави, нито да се откаже от мен.
Най напред християнинът направи тази изповед много тихичко и боязливо.
По късно започна да вярва в сърцето си това, което казваше с устата си. Докато неговата изповед стана дръзновена и авторитетна.
Неговите приятели помислиха, че е загубил ума си. Те дори се възмущаваха от това, че той не казва истината, защото нещата изглеждаха непроменени.
Те не можеха да видят доказателство на неговата изповед.
Християнинът знаеше, че притежава Божията вечна, чудодейна сила в думите си.
Той знаеше, съгласно Евреи 4:12, че Божието Слово е живо и деятелно! Той знае, че Божието Слово, изречено с уста, ще доведе до промените, от които толкова неотложно се нуждае. Вярваше със сърцето си в Божието Слово и постоянно го изповядваше с устата си.
Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех. (Исус Навиев 1:8)
Това, което е казал Бог на Исус Навиев, стана реалност в живота на този християнин.
Бог каза на Исус Навиев: Божието Слово да се не отделя от устата ти.
Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме. (Римляни 10:8)
Апостол Павел ни разяснява в Посланието си към Римляните, че Божието Слово е много близо да нас - в нашите уста и в нашите сърца.
Спомни си думите на Исус в Евангелието на Марк 11:23: Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
Сега нещата са чудно променени!
Това не се случи за една нощ, но християнинът продължаваше упорито да прави своята изповед.
Дяволът всячески искаше да отнеме тези думи от устата му, но той беше настойчив и упорит.
Знаейки, че Бог не може да лъже, християнинът се реши да вземе участие във всички благословения от Бога.
Минаха дни, седмици и може би месеци.
В началото нещата оставаха непроменени, но с времето започнаха да се променят.
Божието Слово започна да покълва и да дава плод.
Един ден християнинът разбра, че:
Имаше увереност вместо съмнение!
Имаше успех вместо провал!
Имаше здраве вместо болест!
Имаше сила вместо слабост!
Имаше вяра вместо страх!
Имаше победа вместо депресия!
Имаше радост и щастие вместо отчаяние!
Този християнин стана верен, силен, смел, юначен войник на Господа Исуса Христа.
Духовният закон на живота в Исуса Христа го освободи от закона на греха и смъртта.
Християнинът прие истините от Божието Слово, повярва ги в сърцето си, изповядваше ги с устата си и по примера на Бог, сътвори желанията на сърцето си.
Откъс от книгата на Джон Остин - Изповедите на един баптистки проповедник
Прочетете Цялата Статия...
Публикации
