Всеки един, рано или късно разговаря с Бог или желае това. Но защо се пише за нещо толкова интимно, както за връзката между човека и Бог?
Целта е да се споделя с другите посланието на Евангелието.
Защото вярата в Бог се разкрива чрез вярата на другите.
Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". (Римляни 1:16,17)
Аз искам да обясня връзката с Бог, която всеки вярващ в Христос може да има. Освен това да накараш някого да повярва в Неговото Слово – Библията, е нещо лично. Пасажите или стиховете вмъкнати в този текст може би изглеждат дълги, но са необходими, защото Божието Слово е самообяснение.
Концепциите, които искам да изразя се нуждаят да бъдат базирани на реалността на Библията, колкото се може повече, противоположно на някои, които използват стиховете от Библията извън тяхното съдържание.
За нещастие светът се стреми да пренебрегне връзката с Бог във всекидневния живот. Той (светът) ни учи да пренебрегнем реалността, че Господ е живият Бог, който обича, мисли, говори и общува с човека.
И Яков наименува мястото, където Бог говори с него, Ветил. (Битие 35:15)
Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. (Изход 20:22)
Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си. (Псалми 85:8)
Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. (Йов 33:14)
Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете. (Евреи 1:1-2)
Много хора смятат себе си за християни, но в действителност за тях да бъде някой християнин е външен фактор, свързан с показност, емоции и традиции.
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. (Матея 7:21-23)
Същината на християнския живот, всекидневната връзка с нашия Създател е анулирана. Повечето хора, които работят в телевизията, в пресата, в радиото, пренебрегват небето, което е над тях, даже въздухът, който вдишват и техните умове са сътворени от един единствен Създател, който доведе тези неща до съществуване по собствено желание.
Милиони хора наричат себе си християни, но не вярват във възкресението на Христос, не вярват, че Той, истинският Бог е създал човека, не познават Библията, не се молят и не общуват.
Истинският християнин не може да остане безразличен. Той не може да стои скрит, не понеже е принуден да прави това, но защото силата на Бог, който живее в него не може да го възпре.
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? (1 Кор. 3:16)
Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас. (2 Тим. 1:14)
Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? (Яков 4:5)
Присъствието на Бог в човека е видимо, никой не може да стане християнин случайно, без да знае или чрез желанието на някой друг. Тези забележки може би изглеждат крайни и самонадеяни, но противоположното е потвърждение на това, че повечето хора живеят без лична връзка с Бог.
Тези разговорите с Бог са без очаквания за нещо специално или особено. Те симулират диалог с Бог, нещо което постоянно заема място в ума на истинският християнин.
Човек, който смята себе си за вярващ, но постоянно се изправя срещу волята на своя Създател, не е вярващ въобще.
Аз се опитвам да си представя срещите с Бог физически и какво Той би ми казал, какво ме е учил през всичките тези години на четене и изучаване на Библията, чрез молитва, чрез общение с други вярващи, участия в конференции, четене на християнски книги, учене и медитиране в Създанието.
Крайната цел на тези страници е да представят този чудесен приятел, Господ, в контекста на лична връзка, уникалността отворена за всеки.
Така че всеки разбирайки възможността от постигането й, ще я търси и получи лично.
Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово. (Римляни 10:13-17)
Важното е да се знае, че мислите изразени в тези разговори не са лична гледна точка, а са базирани на Библията, която за всеки християнин е Божието Слово. Така че трябва да се прочетат стиховете от Библията, като справка за всяко важно изявление.
Те са добавени за тези, които четат рядко или за първи път четат Библията.
Книга: Тихият Приятел, Глава 2
The Silent Friend, Giulio Credazzi
Към Глава 1
Към Глава 3
Пламен Шопов, http://kak-da-vqrvame.blogspot.com/
Благословение!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар